ЗА ГАНДАЛФ

Гандалф (на английски: Gandalf) е фантастичен герой на Джон Роналд Руел Толкин от романите му за Средната земя. Освен Гандалф той е наричан и с имената Олорин и Митрандир. „Гандалф“ означава „магьосник“ или „елф с жезъл“. Етимологията е обяснена от самия автор като директна заемка на често срещаното име в нордическите саги на персона или цар на име „Gandraelf“. Образа на „посивял старец“ автора обяснил с това че е искал да „извади“ този герой от действието на сюжета още в Силмармилион и за това така да се каже го е „състарил“. Случило се обаче че Гандалф, е заел важна роля в Хобитът и се превърнал в основен пресонаж във Властелина на пръстена.

Допуска се че името на Гандалф, е заето от автора английския автор Уилям Морис, в чиято книга „The Well at the World's End“ то се среща като „ГанГандалф е най-добре известният маяр и е един от тези, които участват в съвета на мъдрите и противопоставящи се на Саурон. Той идва в Средната земя през третата епоха, за да съветва тези, които се борят срещу Саурон. Гандалф стои точно след Саруман в йерархията на магьосниците в Средната земя.долфВ 

романа „Хобит“ Гандалф урежда и отчасти участва в приключенската мисия на Билбо Бегинс и тринайсеттеджуджета, които се опитват да върнат своето съкровище, откраднато от драконa Смог. Именно в това приключение Гандалф намира своя меч Гламдринг, а Билбо – Единствения пръстен и „Жилото“.


Във „Властелинът на пръстените“ Гандалф подтиква Билбо да предаде пръстена на Фродо, когото кара да го занесе в Огнената планина и да го унищожи. В началото на пътуването Гандалф не придружава хобитите Фродо и Сам, но се присъединява към тях във втората част на „Задругата на пръстена“. След това той заедно с Арагорн води хобитите и придружаващите ги (девет представители на свободните народи в средната земя



, изправени срещу деветте конника). По-късно те поемат по „тъмния мрачен път“, който отвежда Гандалф до неговата среща с Балрог в дълбоките тунели на Мория, където той пропада заедно с него в дълбините на планината и след това го погубва на връх Зиракзигил на джуджешки, наричан още Келебдил – на елфически или Среброзъб.

Гандалф първоначално има сива брада и сиво наметало (докато е Гандалф Сивия) и носи на главата си голяма сива шапка. В действителност той е маяр отАман, който е изпратен с важна мисия в Средната земя. Въпреки че някои от Мъдрите знаят какъв е той в действителност, някои хора го смятат за най-обикновен фокусник. След като сменя цвета си от сив на бял, той се превръща във водач на истарите в Средната земя.Преди войната за пръстена Гандалф прекарва много време в Графството където пуши пушилист и разговаря със своят стар другар Билбо Бегинс. С него те преживяват много приключения, като най-запомнящото се е когато отиват двамата заедно с тринадесет джуджета в Самотната планина, да вземат съкровището на Смог. По време на тяхното приключение Билбо намира пръстенът, а Гандалф своят меч Гламдринг.

ЗА ФРОДО

Фродо Бегинс или Фродо Торбинс (на английски: Frodo Baggins) е главният герой в романа на Джон Роналд Руел Толкин - „Властелинът на пръстените“. Фродо е хобит (или полуръст (на английски: halfling)). Роден е на 22 септември 2968 година от Третата епоха на Средната земя (Т.Е.) и е син на Дрого Бегинс и Примула Брендифук. По-голямата част от живота си прекарва в Графството. 

През 2980 г. от Третата епоха Фродо остава сирак, след като родителите му умират от удавяне при инцидент с лодка. След това Фродо живее при семейството на майка си, а след 2989 г. за него се грижи Билбо Бегинс, който в книгите е определян като негов чичо (въпреки че в действителност тяхната родословна връзка е по-сложна). По времето, когато Фродо отива да живее при Билбо Бегинс, той е на 21 години, което е далеч от възрастта за пълнолетие при хобитите - 33 години. Билбо Бегинс, който няма собствени деца взима Фродо да живее при него в Торбодън и го обявява за свой наследник.

Билбо Бегинс и Фродо празнуват своя рожден ден на една и съща дата, но Билбо е роден 78 години преди Фродо. В началото на историята, описана в романа „Властелинът на пръстените“, Фродо и Билбо празнуват съответно своите 33-ти и 111-ти рожден ден. Действието в романа започва на 22 септември 3001 г. Т.Е.
Задължението да съхранява пръстена остава за Фродо, след като Билбо Бегинс заминава за Ломидол в края на празненството. Билбо завещава своето имение Торбодън, както и пръстена на Фродо, който е негов единствен наследник. Гандалф предупреждава Фродо, че пръстена не бива да бъде използван и че трябва да бъде пазен в тайна. (По това време Гандалф все още не знае, че това е един от Пръстените на силата, а още по малко че е Единствения пръстен.) Фродо съхранява Пръстена през следващите 17 години без да го използва. През 3018 г. Т.Е. Гандалф се връща в Графството, след като е научил, че пръстена на Фродо е Единственият пръстен. Гандалф помага на Фродо да замине от Графството. С него тръгва неговият градинар Сам Майтапер, който е и негов най-близък приятел. По техния път към Ломидол те са придружавани от Мериадок Брендифук и Пипин Тук, както и от скиталеца Арагорн, който се присъединява към тях, след като са напуснали Графството.
Фродо Бегинс носи със себе си малък елфически меч (в действителност кинжал, за някой хобит - къс меч) наречен Жилото, както и ризница от метала митрил, изработена от джуджетата. И двата предмета Фродо получава от Билбо Бегинс по време на своя престой в Ломидол. В Лотлориен Галадриел дава на Фродо елфическа стъкленица, съхраняваща светлината на звездата Еарендил, за да му помага по време на пътуването му.
Докато Фродо и другите хобити, с помощта на Арагорн, преминават през планините на път за Ломидол, по време на престоя им на Буренвръх, Фродо е ранен от водача на назгулите с моргулско оръжие. Оръжието му нанася сериозна рана, която не заздравява напълно, въпреки помощта на Елронд и елфите от Ломидол.
Действията на Фродо са силно повлияни от предполагаемата смърт на вълшебника Гандалф в мините на Мория. Фродо е силно привързан към стария вълшебник, когото познава още от детството си.
Задругата на пръстена се разделя при Амон Хен, след като Боромир е убит от орките, докато се опитва да защити Мери и Пипин. Той напада орките и дава живота си, за да изкупи вината си, след като се поддава на силата на Единствения пръстен и се опитва да го отнеме от Фродо. Фродо и Сам напускат своите спътници и поемат към Мордор, за да унищожат пръстена. По същото време след Фродо и Сам поема съществото Ам-гъл, което е привлечено от силата на пръстена и иска да си го върне. Фродо пленява Ам-гъл и го използва за водач по пътя към Мордор.
Ам-гъл предава Фродо и Сам като ги води по пътя през Сирит Унгол, където се намира леговището на гигантския паяк Корубана, като планира да вземе пръстена, след като Корубана убие двамата хобити. Корубана успява да ухапе Фродо, но той е спасен от Сам, който убива гигантския паяк. Сам не успява да скрие от орките Фродо, който по това време все още е в кома, заради ухапването на Корубана. Орките пленяват Фродо и го отнасят в своите подземия. Преди пристигането на орките Самознай взима пръстена на Фродо и с негова помощ остава незабелязан.
Сам помага на Фродо да избяга от подземията на орките и двамата заедно се отправят към вулкана, за да унищожат Единствения пръстен. По време на пътя им до вулкана Фродо постепенно отслабва под натиска на пръстена и когато стигат до самия вулкан Фродо се поддава на силата пръстена и решава да го запази за себе си. В същия момент Ам-гъл атакува Фродо и отхапва единия му пръст заедно с пръстена, но не успява да запази равновесие и пада в лавата заедно с пръстена като по този начин пръстена бива унищожен. След това Фродо и Сам са спасени от изригващия вулкан от ято гигантски орли.
източник:wikipedia.org

За Леголас

Леголас (на английски: Legolas) е персонаж от романа „Властелинът на пръстените“ на Дж.Р.Р.Толкин. Леголас е елф от племето на синдарите, син на крал Трандуил от северен Мраколес,

През 3019 г. от Третата епоха Леголас бил изпратен в Ломидол с вестта за бягството на Ам-гъл. По време на съвета Елронд изразил желание Леголас да се присъедини към Задругата. След разпадането на Задругата при Амон Хен, Леголас заедно с джуджето Гимли и Арагорн преследват група орки с надеждата да освободят Перегрин и Мериадок. Заедно с тях той се сражава в битка при Шлемово Усое. След като преминал по Пътеките на мъртвите следвайки Арагорн се сражава и в битката на Пеленорските поля. Отивайки в Гондор той за първи път вижда Морето и в него се събудил стремежа на всички елфи да се завърнат в Елдамар.

След края на Войната на Пръстена Леголас живее в Итилиен. Там отишли и много от елфите живели в Мраколес. През всичките тези години с Гимли са завързали здрава дружба и се превърнали в най-верни приятели и другари, което изненадвало мнозина поради факта, че са елф и джудже. През 120 г. от Четвъртата епоха, след смъртта на крал Елесар /Арагорн/, двамата с Гимли отплавали отвъд морето следвайки дългогодишната мечта на Леголас.

 

За Арагорн

Арагорн (на английски: Aragorn II) е персонаж от романа „Властелинът на пръстените“ на Дж.Р.Р.Толкин. Известен още като Елесар, Естел, Бързоход, Скиталец, Торонгил.
Наследник на Исилдур през 39 поколения, предводител на Дунеданците на Севера. Наречен от Гандалф „най-великият ловец и преследвач от тази ера“, Арагорн изминава много велики приключения и пътува до много далечни земи преди да заеме трона.

Арагорн израснал в Ломидол при Елронд, тъй като баща му загинал, когато той бил на две годинки. Там носил името Естел (превод-Надежда) и едва когато навършил двадесет години, научил от Елронд истинското си име. Елронд също му разкрил, че той е последният наследник на Исилдур и му връчил пръстена на Барахир и строшения меч на Елендил. След това Арагорн отишъл в Пущинака и почти седемдесет години се сражавал срещу слугите на Саурон. Междувременно служил на краля на Рохан Тенгел и на наместника на Гондор Ектелион II. Именно Арагорн, познат тогава като Торонгил, оглавил през 2980 г. настъплението срещу Умбар, когато била унищожена голяма част от пиратската флотилия. През 2956 г. срещнал магьосника Гандалф, с когото се сприятелил и на когото впоследствие често помагал.
През 3017 г. от Третата епоха по молба на Гандалф след продължително търсене Арагорн открил и пленил Ам-гъл. Година по-късно той помогнал на Фродо Бегинс да стигне до Ломидол и там станал един от деветимата пазители на пръстена, поели на път към Ородруин.
След като Задругата се разпаднала, Арагорн участвал в битката при Шлемово усое, преминал през Пътеките на мъртвите и принудил призраците на клетвопрестъпниците да му се подчинят, като с тяхна помощ успял да победи пеларгирските пирати и да завземе корабите им. Благодарение на тези кораби той успял да помогне на обсадената крепост Минас Тирит и появата му заедно с призраците на клетвопрестъпниците(клетвопрестъпниците са освободени от него още след битката с умбарците и харадримите по южното крайбрежие) обърнала хода на сражението и донесла победата.

В Минас Тирит Арагорн решава, че е време да се разкрие. След края на Войната на Пръстена Аргорн Елесар застанал на трона и започнал да управлява Обединеното кралство на Гондор и Арнор под името Елесар Телконтар. Неговото управление било с продължителност 120 години. Арагорн II починал през 120 г. от Четвъртата епоха